През месец
януари 1878 година в подстъпите на Родопите се водят решителни боеве за изхода
на освободителната руско-турска война. След разбиването на армията на Сюлейман
паша при Пловдив и освобождението на града започва настъпателният поход на
руските войски в Родопския масив. В началото на януари 1878 година в Чепеларе
започват да прииждат бежанци, които търсят подслон и храна. Преминават и
отстъпващи турски войскови части, които са гладни и изтощени. Част от чепеларци
се скриват в околните колиби и мандри. Турската войска отстъпва и оставя след
себе си ограбени, опустошени домове и глад.
На 12 януари
1878 година Казашката кавалерийска бригада на генерал Черевин в състав от 800
души потегля от Асеновград в посока Бачково, Павелско, Хвойна, Чепеларе,
Устово, Рудозем, Златоград. На 16 януари тя е в Чепеларе. Васил Дечев в книгата
си “Миналото на Чепеларе” пише: “По тесния и заледен присоен път между Лещювица
и Долна махала полека се движи една дълга черна верига, прилична и на редица от
ели и на огромна черна засукана връв. Тая верига била руска конна войска...
Посрещачите и челната редица от руската конница се срещнали в Долната махала на
пътя връз къщата на Руса Петровска. Челната редица се спряла. В тая минута
запъхтените от тичане посрещачи свалили от главите си фесовете и кюляфите с
черните шафети и почнали със страхопочитание да се кръстят.”
На мястото, където чепеларци
посрещнали руската конна войска има възпоменателна плоча, където всяка година
на 16 януари се поставят венци и цветя.
Тази година се навършиха 140 години
от Освобождението. Община, училище, читалище и граждани с грандиозно шествие с лозунги,
венци и цветя се отправиха към паметната плоча където са посрещнати руските войски
и към паметника на Кап. Петко Войвода. Отдадена им бе заслужена почит и уважение,
отслужена бе и заупокойна молитва за всички онези борци за мир и свобода.
Не
са нужни много думи и действия, достатъчно е да сведем глава до коляно и смирено
да благодарим, и когато притворим очи да се опитаме да се докоснем до ужаса, превърнал
се в бреме за поколения!
140 ГОДИНИ СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ! ВЕЧНА
ПРИЗНАТЕЛНОСТ НА БОРЦИТЕ ЗА МИР И СВОБОДА!
